География: март 2012

петък, 30 март 2012 г.

Географски карти

1.Географската карта е умалено мащабно и математически определено изображение на земната повърхност или част от нея, нанесено върху плоскост с помощта на условни знаци. За разлика от плана в изработването ѝ се взима предвид кривината на Земята. Мащабът варира в по-големи граници. Понеже изобразяването на земната повърхност става върху плоскост, мащабът в отделните части на картата не е еднакъв поради кривината на Земята.

2.Елементи на географската карта: 3.Класификация на картите

Картографско съдържание — това е главният елемент на картата, представляващ картографираната територия.
Математична основа на картата — Включва мащаба, вътрешната рамка, картографската мрежа от меридиани и паралели, координатната мрежа.
Допълнително съдържание — съдържа външната рамка, заглавие, легенда, фотоснимка, диаграми, врезки.

Според съдържанието:

Общогеографски — Това са карти, които изобразяват точно определен елемент от географията на изобразяваната територия. Например: хидрография, релеф, почви и растителност, населени места, пътища.
Тематични карти — Това са карти, които изобразяват елементите от определена тема. Например: климатични, исторически. При тях с много по-голяма подробност се изобразяват обектите, пряко свързани със съответната тема, а с по-малка степен общогеографските елементи.

Според мащаба:

1.Едромащабни — от 1:5000 до 1:200 000 — Това са едро-топографски карти, които се правят предимно от военни картографски служби.
2.Средномащабни — от 1:200 000 до 1:1 000 000.
3.Дребномащабни — над 1:1 000 000.

Според обхвата — на света, на континентите, на отделни държави, на отделни административно-териториални единици.
Атлас е сборник от карти с различна тематика и мащаб за един и същ район. Освен географски данни и политически граници може да съдържа и разнообразна статистическа информация.

Климатична карта на света

Административна карта на България

Карта на Атлантическия океан

География

ГЕОГРАФИЯ

1.Географията е наука, изучаваща пространственото разположение и измененията на природно-териториалните комплекси на планета Земя. В буквален смисъл география може да се преведе като „описание на Земята“. Първият човек употребил думата „география“ е древногръцкият учен Ератостен.
2.Географията е древна наука и възниква едновременно като природна и обществена наука. Възникнала е в зората на човешкото общество, когато хората започнали да изучават заобикалящите ги обекти от природната среда и да си обясняват процесите и явленията в нея. Първите географски съчинения са създадени в Древна Гърция. Александрийският учен Ератостен е бащата на географията. През 3 век пр.н.е. той написва книгата „География“. Клавдий Птолемей успява да установи емпирично ъгъла на географския меридиан, чрез прословутия му опит при кладенците на Сиена, където установява, че по време на лятното слънцестоене Слънцето се „оглежда“ в кладенците.
3.Изключително важни сведения за света през Средновековието оставят арабските мореплаватели, които предприемат смели пътешествия из Индийски океан и достигат бреговете на Мадагаскар, Южна Африка, Малайския архипелаг и други отдалечени точки на Земята. По време на тъмните векове в Европа не се получават почти никакви нови сведения за света. Изключение правят викингите на север, които успяват да открият нови земи и да колонизират част от тях — Фарьорски острови, Исландия, Гренландия. Намерените руини от техни поселения на остров Нюфаундленд в днешна Канада доказват, че първите европейци, достигнали Америка не са моряците от експедицията на Христофор Колумб.
4.В края на 18 и 19 век географията става академична наука, която се изучава в най-елитните университети в света. Известни остават теоретичните обосновки за Физическата география на Имануел Кант, който е водил тази дисциплина в университета в Кьонигсберг. За нуждите на теоретичната обосновка на географската наука са организирани редица научни експедиции в Америка, Азия, Африка и Австралия. Най-известни сред тях може би са тези, в които е участвал Чарлз Дарвин на кораба Бигъл, където формулира своята еволюционна теория. Известни са пътуванията на Александър фон Хумболт в Южна Америка, където освен студеното Хумболтово течение, той открива бифуркацията на реката Касикаяре в Гвианската планинска земя. Други пътувания са на Ла Перуз, Дюмон Д`Юрвил, Ливингстън и много други. В началото на 20 век са достигнати двата земни полюса — Робърт Пири (1909 г.) достига Северния полюс, а норвежецът Руал Амундсен — Южния полюс. По-късно започва детайлното изследване на Антарктида и Арктика — построяват се много целогодишно действащи научни станции. Първите са руски и американски. Днес изследвания в Антрактида провеждат учени от много страни. През 1970 г. на Антарктида стъпва и българинът Васил Захариев, а в наши дни е изградена и българска антарктическа станция на остров Ливингстън.